По – добре сам, отколкото зле придружен

 

„По-добре сам, отколкото зле придружен“!

Обрързани – “за”, “против”?!

Когато човек иска да гради нещо, било то кариера или друго гради, често се оказва, че връзката го спира. Дори и неволно, това се случва, а причините са безброй.

Ние някак си влизаме в зоната на комфорта и се отклоняваме от целите си.

Достатъчно ни е това, което имаме за момента и сме щастливи с човека до нас.

Но грешно ли е това?

Или е заблуда, в която се унасяме и съвсем скоро започваме дори да снижаваме нивото, което сме поддържали преди връзката?
Отпускаме се, не сме толкова съсредоточени в работата, пропускаме тренировките все по-често, за да прекарваме повече време с половинката, похаваме повече( на дивана пред телевизора), забавленията се увеличават.
Това ли е истиснкото щастие за нас? Ами когато връзката приключи какво става? Тогава започваме да анализираме и осъзнаваме колко зле ни се е отразила тази “любов”. Оставаме сами, огорчени, без желание и щастие и това още повече ни отдалечава от целите ни. Има и друго – понякога една раздяла може да мотивира повече! ;)

 И ще подкрепя това със следното.
Едни от най-успешните хора в света са изградили “империи” сами, без партньор до себе си. Такива са Бил Гейтс, Коко Шанел,Ал Пачино, Джон Гети – от филма „Всичките пари на света“ – по истински случай, Бетовен… и т.н. Но, спокойно, след написаното до тук не си мислете, че съм против връзките и съм толкова черноглед по тази деликатна за всички ни тема.
Просто трябва много добре да видим, дали наистина това е щастието за нас и дали точно сега, в този момент ние се нуждаем от него? Може да е заблуда, защото не искаме вече да сме сами?
Трябва хубаво да си зададем въпроса – Колко сме готови да жертваме за щастието? И тук се сещам за един цитат: “Не е важно дали ще загубиш любовта, важното е да не загубиш себе си“. Смятам, че в една истинска връзка, партньорите трябва да градят заедно и винаги да са рамо до рамо. Да гледат в една посока, живейки с мисълта за бъдещето, но и за настоящето. Да се подкрепят и мотивират взаимно и съм убеден, че това ще носи сигурност и желание за израстване. Възможно ли е това 21 век? Мисля, че да и тук се сещам за Дейвид Бекъм и Виктория. Отличен пример за двойка, която вече толкова години се радва на голямо семейство, постигнати цели и желание за успех.